Педагогически поглед към Паневритмията

В книжовното наследство на Петър Дънов, педагогическо по характер, синкретично като езотерично познание, най-актуално практическо значение за съвременната наука и за образованието има проучването на паневритмията. Тъй като тя представлява единствения завършен, цялостен творчески метод, изработен от автора, израз на цялостната му глобална философска система и напълно приложен и ефективен.

Традиционно паневритмията бива представяна като синтез от няколко компонента: движения, музика,слово, природна среда, индивидуално и колективно изпълнение. В своето единство те имат мощно целенасочено въздействие.

Методите за връзка с природата са част от новите методи, които според автора педагогиката трябва да търси и внедри в практиката си, за да бъдат нейните въздействия и ефективност с висока хуманна стойност. Самата паневритмия е своеобразен синтез на подобни методи.

„Често мисля върху сегашното възпитание. То няма определен метод. Аз се чудя как ще се възпитават децата. В сегашната система има известни научни стойности, но възпитателни стойности няма, защото няма морал, който може да се приложи в училищата.“ (Учителя) Тези думи звучат още по-убедително по отношение на днешната възпитателна криза и в обществото, и в образованието. Още повече, че са изказани за време, когато несравнимо по-леко е стоял този проблем в условията на едно по-патриархално и религиозно общество, каквото е било българското от края на XIX до средата на ХХ век.

Само за методи ли обаче става въпрос? Какво представлява паневритмията от гледна точка на научното мислене? Метод, комплекс от методи или система е тя? Ако вземем който и да е справочник по методите, дадени в беседите (примерно томовете на Влад Пашов „Имам дом неръкотворен“, 1 и 2 том, или сборника „Окултни упражнения“), ще видим, че почти всяко второ упражнение има пряка връзка или приложение в паневритмията.

Съвременните научни (и за съжаление по- скоро ентусиазирани, но псевдонаучни изледвания на паневритмията) я наричат с много имена. Според понятията, утвърдени в различните дисциплинарни области, тя се оказва и танц, и оздравителна гимнастика, и рехабилитационни упражнения, и медитация, и психо-социален тренинг, но колкото и да са много и не неверни тези диференцирани гледни точки на човешкото познание, тя си остава като цяло нещо повече, защото е единно работещ комплекс от холограмно пректирани и свързани, а не от отделни, самостойни в цялото части. Тогава, как да я определим?

Паневритмията е представителен образец и обобщение на всички методи по Учителя. Защо? Ако вземем която и да е беседа, макар и да не се говори в нея пряко за паневритмия, ще намерим обяснителни указания за правилното изпълнение на упражненията, за вътрешния им смисъл и др. подобни съответствия. Може да се каже и обратното, че паневритмията е двигателен конспект на преживяване на Словото.

Паневритмията е цялостен израз на всички основни идеи в Словото, носител на собствена философия и идейност, нравственост и ценности, добродетели и художестве- ност, религиозност и познание.

Тя дава един нов модел на света – паневритмичния. Всяко упражнение представлява комплекс от множество методи, които действат едновременно, взаимно стимулиращо и обхващат цялостния външен двигателен израз и вътрешното преживяване на изпълнението. Всяко упражнение е не просто сбор, а еднопосочно насочен, хармоничен комплекс от методи. Те имат всестранен характер и въздействие: психични, физически, психосоматични, художествени, социални, екологични, религиозни, философски и т.н.

Паневритмичното упражнение представлява техника за постигане на динамичен стереотип в овладяването на всестранни методи за оздравяване и за хармониране развитието на човека. Упражненията са подредени така, че да задействат скрити еволюционни механизми – едновременно външни (в тялото) и вътрешни (в душата) на всеки от участниците. По този начин те балансират не само моментното му състояние, но оказват природосъобразно разумно въздействие върху цялостния му живот – външен и вътрешен, върху задачите, програмата и смисъла на живота му. Затова може да се каже, че тя има психосоматичен характер и ефект върху човека.

Освен това последователността на упражненията в паневритмията е такава, че има всестранно тониращ, развиващ и позитивен ефект върху външния, социален и вътрешния, индивидуален сегашен живот на човека. По време на едно изпълнение у играещия се задействат и преживяват механизмите на едни от тези методи, а при друго – на други. Няма две еднакво изиграни паневритмии и ефектът от тях за всекиго е всеки път различен. Такива широки и всестранни възможности са вложени в нея.

Паневритмията представлява индивидуално дозиран във всеки момент комплекс от методи, които саморегулиращо и самовъзпитателно дават висока ефективност върху индивидуално желани потребности за себеизява и самоактуализация. Паневритмичният ефект е също индивидуален във всеки момент.

Целият този сбор или комплекс от методи не е произволен и безсмислен. Той е от типа на най-здравите и устойчиви организации в природната разумност. Той представлява система. При това система от типа слънце. Тоест система с център. Паневритмията представлява система от последователно, усилващо подобряващи здравето и оптимизиращи духовното равновесие и развитие на личността комплекси от методи с определени смислови цели и задачи. Всички заедно са подчинени на единна цел – център. Тя е връзка, единение на човека с Бога и връщане на човека към Бога.

Ето защо, да се поставя въпроса дали да се говори или не за Бог на онези, които тепърва ще изучават паневритмия, би било глупаво. Ако нещо се върши безсъзнателно, то не може да има самовъзпитателен характер. Ако се крие целта на паневритмията, тя се обезмисля. Паневритмията е точно това, което ни е завещал Учителя. Можем да я употребим. Можем да злоупотребим. Но не можем да я преиначим. Защото тя си има механизми. Те се задействат посредством един цялостен комплекс методи, организирани в система. Ако едно нещо липсва, няма паневритмия. Ако ние не казваме истината за нея, премълчаваме, на кого ще помогнем? В този смисъл паневримита е едно себепознание, което има характера на самоопределение на страната на доброто, светлото и любовта, на възвишеното, на добродетелите, на нравствеността. Няма смисъл да се афишира, нито да се прикрива религиозната й идейност словесно, тя е достатъчно ясна на всеки, който интелигентно борави с идеите на Учителя.

Вариациите на изпълнението или преподаването на паневритмията имат строги рамки, които могат да бъдат спазени само чрез познаването на Учението. Тези рамки означават определени принципи, закони, правила, извън които няма Учение, няма паневритмия.

Едновременното съгласуване на личното изпълнение с това на останалите участници в кръга показва, че това е една идеална, хармонична и стабилна система за социален обмен. Социалното и индивидуалното са балансирани в паневритмията чрез холограмния принцип, принципите на съответствието и трептенията и върху Божествените принципи. Има един уникален момент в паневритмията: ако една двойка сбърка дистанциите, целият кръг я поправя, тя не може да оправи грешката си сама. Който и да сбърка, другите плащат. Това е висш социален еталон за обхода.

Всеки участник в паневритмията е социално приет, признат и зависим в обмена си с другите, както и удовлетворен от собствената си по-добра себеизява. Не всяко движение, което извършваме в живота си, е правилно и паневритмично, а можем да се научим как се прави то, какво представлява и как се постига паневритмична ефективност. Връзката с космоса, всемира, разумната природа, светлите същества чрез паневритмията, е интимно и реално тайнство за всеки съзнателен участник. Ето защо изучаването и практикуването на паневритмията е усвояване на нов начин на мислене и живот, насочен към правилен преход в еволюцията и Новата Епоха за всеки.

Паневритмичното движение е съзнателно, пластично, хармонично, точно и разумно. То ни привежда в контакт с невидимия свят, на което се дължи паневритмичния му ефект. То изисква единство на мисълта, чувството и движението у човека или влагане на хармонично единство от мисъл и чувство в двигателния акт.

Свободата е следствие на нещо точно определено и спазено, а извън това нещата са хаос и произвол. Паневритмията представлява един модел, взет от природната хармония. Тя е един модел на микро и на макро вселената. Пригоден е за съвременното развитие на хората. Просто трябва да го следваме, ако искаме да получаваме позитивните му ефекти. В днешното време, в което ценностите, фактите, изводите, вярванията, икономиката, навиците, бита, всичко се променя и колебае, паневритмията и Учението са стабилното, за което можем да се хванем и задържим. Те СА ЕДНА ДУХОВНА СИГУРНОСТ И ГАРАНЦИЯ ЗА ДУШИТЕ. Ето защо изучаването, преподаването и практикуването на паневритмията се явяват нищо друго, освен това, което вече знаем: „следване методите на природата.“ А те могат да бъдат следвани чрез спазване, не чрез промени и интерпретации.

Казва се, че паневритмията обработва кармата и заработва дихармата на съвременния човек. Следователно всеки човек днес има хуманното духовно право да я познава, да я изпълнява и да е информиран за ползите от нея – независимо дали е добър или лош, дали е духовен или материалист и т.н. Учението е обединяващо различията, интегриращо противоречията, синкретично и холограмно. Паневритмията като негов динамичен образ и израз има подобен характер и ефекти. Всеки човек има право на паневритмия! Която да даде позитивно направление на проявите и развитието на съзнанието му.

От опита, който имам с преподаване на паневритмия и най-вече от работата ми с преподаватели по паневритмия, смятам за неизлишно да посоча – по пътя на изключване на погрешните подходи – някои правила, които нямаше да са нужни, ако практиката не бе ми ги изявила като важни. Също поради липсата на писмена или уеднаквена методика и оттам – поради липсата на обобщени колективни опитности в процеса на многобройните, но ос таващи предимно индивидуално осмислени приложения, мога да кажа, че има смисъл да бъдат посочени тези методични рамки като задължителни, с които да се съобразява всеки преподавател:

1. Паневритмията се преподава и разучава в кръг;

2. Играе се и се разучава по двойки;

3. Учи се и се изпълнява с отбелязан мисловен или музикален център;

4. Дори да се разучава в затворени помещения с огледала, практиката навън сред природата е незаменима за създаването на нагласа и стремеж у играещия към активен обмен с природните фактори и природната разумност. Търсят се духовните ефекти на паневритмията с индивидуална значимост.

В рамките на кръга, на двойката, спрямо центъра и сред природата участниците се учат да вършат, учат, преживяват всичко. Себепреживяването в кръг, в двойка и спрямо център е новото светоусещане, което те усвояват. То трябва да е първото им впечатление, да свикнат и да го осъзнаят, докато се научат да го спазват и разбират в рамките на паневритмията и дори извън нея. Защото ние учим хората не само на паневритмия, а на нещо ново, на цялото Учение и на Новата Епоха, и това не е претенциозно твърдение, а въпрос на будност и духовна отговорност.

5. Добродетелите, като скрити в паневритмията механизми на проява на една нова нравственост и ценности с духовна ориентация, се реализират у всеки, само когато всеки лично се потруди за това. Те зависят от личния избор и са лични постижения. Социумът в паневритмичния кръг може да ги стимулира и мотивира, но личността е, която ги извиква в себе си и ги превръща в достижение на характера си. Те се самовъзпитават по свобода. Чрез индивидуално заинтригуване от идейните основи на паневритмията – Учението. И чрез промяната в начина на мислене, общуване и начина на живот. Те не са нещо, за което да се говори на обучаемите, което да се проповядва, но те са резултат на паневритмичния ефект, който у всеки участник отключва различни ключове в процеса на актуалното му, индивидуално възходящо развитие.

Изобщо, грижите ни следва да бъдат как да запазим паневритмията такава, каквато е, как да я разбираме по-точно, как да я играем повече и по-съвършено за себе си, какво лично можем да направим, за да знаят за нея все повече хора около нас. Тя не може да бъде наложена отгоре в обществото, защото това е обратното на „от горе“ и „по дух.“

Неуспехите в преподаването и разпространението на паневритмията досега ни дават много педагогически уроци. Има смисъл да се мисли колективно по посока на идеята един ден Паневритмията да бъде доказана като самостоятелна наука. Съвременните диференцирани научни направления поотделно още нямат инструментариум за това, как да я изучават по друг начин, освен „на части“, но по този начин тя трудно може да бъде опозната напълно, а и по силите на никого не е да ги обобщи спрямо самата паневритмия като едно твърде синкретично и интегрално явление. Следователно това е въпрос на бъдещото развитие на науката. Как може да се избегне това ограничение и все пак да направим онова, което можем и зависи още сега от нашето поколение?

Постижимо за сегашното научно мислене е разработването на собствена методика на изследването на паневритмията от колектив специалисти по методики на множество научни направления. За да се повиши ефективността и научността на тези масови и героични иначе експерименти, провеждани през последните 20 години. Собствени методи, които изследват само паневритмията и нищо друго. Изследват я едновременно в множество нейни паневритмични ефекти, взаимосвързани помежду си, макар от различен физически, психически и социален характер. Иначе опитите да я изследват учени, които не я познават добре или познаващи я добре, но без научна подготовка, знаем, са неоправдано псевдонаучно лутане.

Паневритмията като обект на изследване заслужава усилията на научните кръгове в България и по целия свят, но кой да мотивира проучването на това недостатъчно популярно и затворено социално явление? Колкото и полезно да е едно нещо, то следва да се приложи и подложи на опит. Учителя също е променял елементите в упражненията в резултат на прилагане на първоначалния им замисъл, когато не го е удовлетворявал резултатът. Това следва да ни научи на нещо важно: той е експериментирал Божествения замисъл чрез директното социално прилагане. И ние следва да го правим. Изучавайки паневритмията, да се учим от нея как да я преподаваме.

Автор: Снежана Димитрова