Паневритмията и етерното тяло

Няколко думи за понятието етер. От древността е било известно, че има една много фина субстанция, която оживотворява всичко, което виждаме като материя. Нютон е говорил за нея, убеден в съществуването й. Менделеевата таблица, истинската, започва с този изначален елемент, наречен етер, който подлежи всички останали.

Етерът е това, което в източната традиция е равностойно на прана – жизнената сила. Физическото тяло на човека би било мъртва конструкция, ако не го оживотворяваше етерът. При умиране заедно с останалите, по-тънки тела, и етерното тяло се отделя от физическото. Така, че когато става въпрос за етерно или енергийно тяло, разбираме животът, който тече у нас.

Паневритмията е дадена от Учителя Беинса Дуно като духовна практика, е уникална в човешката история с това, че позволява на големи групи хора да работят върху етерното си тяло не само индивидуално, но и да изграждат етерно пространство, в което да навлизат Христовите енергии. Тя е един от начините за подготвяне на новото човечество да посрещне Второто идване на Христос. Знаем от Учителя и от други източници, че Христос ще се прояви в етерно тяло.

Духовната наука разграничава четири вида етер, всеки от които има определени функции. “Душата създава етерна обвивка на тялото”, казва Учителя (“Условия за разумния човек”). Етерното тяло на човека е пространството, в което “външния” и ”вътрешния” свят преминават един в друг и обменят енергия. То е ключът за преминаване на силите от висшите планове към физическото тяло и обратно. То е пространството, където действат силите на душата.Учителят го нарича” магнетичната дреха на любовта”. То е пряко свързано със Слънцето.

Силите на етерното тяло са в непрекъснато движение и при това движение те ритмично флуктуират, като образуват заоблени, дъгообразни, криви линии. Учителя многократно е описвал значението на магнетичните, заоблени течения за здравето на човека. Всеки орган е обвит от електромагнитно течение и когато то флуктуира нормално и ритмично, органът е здрав. Електричните течения са свързани с дейността на мозъка и централната нервна система, докато магнетичните – с дейността на вегетативната нервна система и нейния център – слънчевия възел.От беседите знаем, че между магнетичните и електричните течния в организма трябва да съществува баланс. Този баланс обаче много често се нарушава както от външни, така и от вътрешни фактори. Освен от замърсената външна среда, съвременното човечество страда от нарушените вътрешни условия у човека – засилената, трескава активност на ума (тази част от него, която духовната наука нарича нисш ум или нисш манас). Човешкото съзнание е потопено в атмосфера на насилие, в която избуяват отрицателните чувства като страх, гняв, омраза…”Под влияние на лошия живот” – казва Учителя – “ етерната обвивка се разкъсва или пропуква на места, което води до болести и неразположения.”

Влиянието на външните фактори върху етерното тяло се отъждествява с външните енергийни източници и четирите природни елемента. Един човек е толкова по-здрав, колкото е по-добра връзката му с природата и нейните етерни енергии. А крайният източник на енергия за всички нас е Слънцето с неговата животворна светлина и топлина. Цялата Паневритмия е създадена така, че да укрепи и засили връзката на човека със Слънцето. Тя се изпълнява винаги на открито, сред природата, при изгрев слънце, в месеците, когато слънчевите течения са най-силни и етерното тяло възприема най-жадно слънчевата енергия. (вж. “В царството на живата Природа”). Така етерното тяло на човека се поставя във връзка с целебните етерни сили на природата.

Играещите в кръга на Паневритмията и музикантите в средата му очертават символа на Слънцето – соларния кръг, който при втората и третата част на танца се превръща в пулсиращи радиални слънчеви лъчи.

Движенията на този танц са органични – Учителя казва, че са записани в природата и са взети от там . Използвайки терминологията на съвременната психоанализа, можем да кажем, че това са архетипни движения, които са познати на всяка човешка душа. Затова Паневритмията се възприема отведнъж и изцяло от хора от всички националности, възрасти и вероизповедания.

Друг важен фактор е музиката. Вибрациите на музиката сами по себе си могат да лекуват, като хармонизират вибрациите на тялото. Този ефект многократно нараства при съчетаването на музика и органично свързани с нея движения.

Ритмичните плавни движения позволяват на етерните енергии да протичат в тялото, следвайки естествения си ритъм. Етерното тяло се настройва към теченията, идващи от Слънцето, при което космичният ритъм прониква по-пълноценно нашите тела.

Етерното тяло е създадено от душата и се влияе от нейния вътрешен свят.

Още по-мощни, макар и невидими, са влиянията на Паневритмията точно върху вътрешния свят на човека, върху емоционалното (астралното) и умственото му тяло, и чрез тях, “отвътре” – върху етерното.

Правилното изпълнение на Паневритмията не се ограничава до физическите движения. За да я изпълнява истински, а не механично, човек трябва да я преживява, да съпреживява текста и вложените в него преклонение и любов към живата Природа. Радостта и възторга, които бликат от простичките стихове, ни правят съпричастни на заобикалящата ни красота, като отварят пред нас свят на хармония – светът, обитаван от по-еволюирали същества. Нещо повече- помагат ни да влезем в този свят, съществуващ паралелно с ежедневието ни. Текстът на песните изглежда елементарен за изкушените в поезията. Той обаче съдържа две неща, които го отличават от човешката поезия. Съставен е изцяло от архетипни образи, които отключват невидимите кътчета на човешката душа: капчиците роса, хвъркащите птички, бляскавите звезди-брилянти, чистата Луна и разбира се – Слънцето, което е най-често срещаният образ в текста на песните. Втората особеност на този текст – както веднъж забеляза един от най-дълбоко проникналите в глъбините на Паневритмията музиканти – е, че е напълно лишен от човешки страсти. Такъв е текстът, диктуван от Асинета на с. Олга Славчева.

Второ условие за истинско изпълнение на Паневритмия е тя да бъде практикувана като динамична медитация – човек да уталожи дейността на нисшия ум. Анализирането на детайлите, споровете, логическите разсъждения трябва да са останали назад и при започване на танца умът да е спокоен, съзерцаващ.Тогава се създават условия за едно важно събитие – възприемане чрез сърцето, отваряне на сърдечната чакра, известна като анахата чакра, или както го нарича Учителя – “духовното сърце“. Отварянето на този сетивен орган поставя човека във връзка с целия космос.

“Сърцето е пулсът на целия космос. Всяко биене на сърцето е космическо. Това показва, че сърцето е свързано с космичната енергия. При всяко биене на сърцето иде нова енергия, вследствие на което целият организъм се обновява Казано е в Писанието: “Ще напиша закона си в сърцето на човека”. Значи сам Бог е написал закона си в човешкото сърце. Който има светлина , той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората. И Моисей написа законите по същия начин. Оригиналът, който се намира в човешката глава и в човешкото сърце, философите наричат “акашови записи”. (“Възможности за щастие”, 144стр.)

Тогава човек има възможност да осъзнае единството на Живота.

И така, съчетанието на музика, поезия и естествени, ритмични движения въздейства на етерното (виталното) тяло на човека ,отваря го за контакт с живата Природа. А какво всъщност се крие зад понятието “жива Природа”? Това е Духовната йерархия от напреднали, завършили земната си еволюция същества.

“Духът Христов е изблик на Великата любов. Тя е любовта на ангелския свят, любовта на тия възвишени същества, които регулират живата природа.

На тия живи същества Бог е поверил разпореждането с живата природа.”(“Двата природни метода”).

Следователно онзи, който изпълнява Паневритмията като динамична медитация, се настройва за среща с духовните същества, и колкото по-вглъбено, с отворено сърце и душа изпълнява този танц, осъзнавайки и съпреживявайки идеите, вложени в него, толкова повече човек би могъл да се доближи до Духовната Йерархия и нейната глава – Христос.

Тогава у човека би се извършила трансформация, съответстваща на алхимичното превръщане на металите в злато.

Паневритмията е метод, даден именно за новото човечество. Какви са белезите за това?

Епохата на Водолея е наречена още епохата на груповата активност, на груповото усилие, при което индивидът трябва да постави достиженията си в служба на Цялото. За разлика от медитативните практики на миналото, извършвани в усамотение, Паневритмия не може да се играе от сам човек. Състоянието на вътрешна хармония и вглъбеност трябва да бъде достигнато и споделено от групи хора, достигащи понякога хиляди. Това има неимоверно силен ефект върху околното пространство.

Чрез етерното пространство човешкият индивид е свързан с енергиите на Земята и космоса. Когато етерното тяло е в нормалното си балансирано състояние, то е “лечителят” у човека. Всички лечебни техники и методи по един или друг начин се опитват да стимулират точно този “вътрешен лечител”. Колко мощно е целебното въздействие на груповата дейност, насочена към хармония и единение, което създава среда за енергиите на Любовта в етерното поле на Земята!

Когато става въпрос за вглъбяване на ума при изпълнение на Паневритмия и настройването му в медитативно състояние, това е нещо, коренно различно от екстатичните състояния, от загубата на контакт със заобикалящата среда. Напротив, тук всеки участник е концентриран както върху собствените си движения, така и върху тези на останалите. Той се стреми да бъде 100% в тялото си и във физическото пространство, при това е част от група, която образува сложни геометрични фигури, изпълнявани в движение. И всеки индивидуален изпълнител е отговорен за хармонията на танца. Това изисква едновременно състояние на концентрация и прецизна пространствена ориентация, съчетани с медитативна вглъбеност, способности за пребиваване едновременно и пълноценно във “външния “ и вътрешния” свят. Това означава синхронизирана дейност на дясното и лявото полукълбо. Изисква се също и външно синхронизиране, осъзнати действия в група. Качества, които ще бъдат присъщи за по-високо развитите индивиди на новото човечество.

Автор: Светла Балтова