ТЕОРЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Научни анализи на текста на песните и музиката

Първи анализ на текста от песните на паневритмията, с формулиране на основните ѝ идеи за развиване на позитивното начало в човека, публикува Михалкова (2001). Тя посочва, че чрез текста в паневритмията са заложени много позитивни програми, които подобряват психичното състояние в момента на изпълнението. От друга страна, по време на играта се извършва активна умствена дейност при свързване на съдържанието на песните с миналия опит на човека и активиране на волевите процеси за ново, действено отношение към живота. Доц. Михалкова обобщава, че паневритмията развива позитивното начало в човека и заложените позитивни нагласи стават дълбоко вътрешно притежание и програми за успешно справяне с трудностите в живота (Михалкова, 2001).

Д. Анчева (2003) публикува изследване на темите в текста на паневритмията, използвайки методa на контент-анализ, като прави следното обобщение: „Ако с помощта на най-често срещаните теми в текста направим резюме, то би изглеждало така: Това е текст, в който всяка пета дума е за светлина или положително чувство. В центъра му е поставен човекът със своето индивидуално „аз“, което обаче е четири пъти по-малко от неговото социално „аз“; посланието е „ние сме заедно“. Темата за живота е основна. Само думата „живот“ е с честота 72, т.е. средно веднъж в минута. Друга основна тема е природата (земята и небето): слънце, растителност, вода и др. Това е текст, в който човекът е заобиколен от слово, музика, красота, обновяване. Той играе, труди се, мисли и е включен в ситуация на обмен със средата. Движенията изобилстват. Отрицателните състояния съществуват, макар и за малко, за да се пребори човек с тях и да победи, защото е силен“ (Анчева, 2003).

В текста на песните на паневритмията присъстват 273 думи, свързани със светлината (с повторенията им), и 270 думи за положителни чувства (с повторенията им) (Анчева, 2003). За да бъдем по-конкретни, можем да пресметнем, че през около 60-те минути чисто време при едно изпълнение на паневритмията средно на всеки 7 секунди в началото на деня си, играещият паневритмия слуша или пее за светлина или положително чувство. Тази особеност на стиховете от паневритмичните песни има силно положително влияние върху психиката на практикуващите паневритмия и заслужава да бъде изследван и експериментално нейният ефект.

Отново Анчева (2007) прави качествен и количествен контент-анализ на текста, за да представи как понятията за духовното здраве и духовността са отразени в текста на паневритмията. В него тя проследява темите „природа“, „общество“ и „Бог“. Анчева отбелязва, че природните картини са преобладаваща част от текстовете на паневритмията. Текстът, отнасящ се за природата, съдържа думи и изрази, изграждащи представата, че светът е едно цяло и че е „одухотворен – той се събужда, радва се, в него има радост. Нашето отношение към него е позитивно – ние сме доволни, че живеем в света, и дори в неволя и в беда за нас той е хубав. Забележителни са двете заповедни форми за отношение към света: радвай се на света и помагай на света. Освен това може да проследим визията за бъдещето на света – в него да има любов и милост“ (Анчева, 2007). Според авторката текстът на песните на паневритмията помага за идентификацията на аз-а като част от малка общност и развива усещане за съпричастност към тази общност и дейността ѝ, а също и представата за идентичността на групата, която текстът изгражда, е: ние „сме доволни, като птички волни, светлозарни лъчи, слънчеви лъчи на любовта“. Анчева отбелязва, че в текста на паневритмията има и три послания за глобална съпричастност – за светло бъдеще на цялото човечество, за братство и любов между хората, за мир, свобода, красота, радост и любов за всички разумни души.

Д. Найденова публикува два теоретични анализа на музикалното въздействие в паневритмията. Тя смята, че музиката ѝ, в съчетание с движението, е успешно средство за възпитание и самовъзпитание. Според нея заниманията с паневритмия кореспондират с изкуството и съхраняват творческото начало в човека: „Всеки човек е творец и откривател. По пътя на сегашния образователен процес… тези способности се задушават у детето“. Найденова смята, че „светът на паневритмията“ създава възможност да се съхрани „творческото светоусещане и творческото преоткриване на Всемира“ (Найденова, 2001).

Във второто си изследване Д. Найденова разглежда паневритмията като музикотерапия. В него тя я определя като активна (пеене) и пасивна (слушане) музикотерапия и арттерапия: „Много музикотерапевти работят със създаване на конкретни песни. В паневритмията авторът е направил точно това. Нещо повече – той е навлязъл в пространството на музикотерапията и драмата, където се разиграват цели приказки и сюжети. Танцуването на паневритмия е участие в грандиозен спектакъл с дълбока драматургична линия“ (Найденова, 2003).

Други теоретични анализи

През 1999 А. Атанасов защитава дисертация на тема „Педагогическото учение на Петър Дънов“. Това е първото задълбочено научно проучване на педагогическите идеи на П. Дънов (Атанасов, 1999). В този труд е коментирана и паневритмията.

Проф. Бойчева, Доневска, Ванчева (2001) разглеждат паневритмията като: система за възпитание, водеща до изграждане и развитие на самоконтрола на вниманието, самонаблюдението и самовглъбяването; водеща до подобряване на пространствената ориентация; възпитаваща волята; стимулираща самовъзпитанието и самодисциплината; помагаща за осъзнаване на собствената значимост и достойнство; усъвършенстваща музикалния слух, метро-ритмичния усет и музикално-слуховите представи; текстът на песните действа възпитателно в нравствено отношение; възпитава усет към красивото и възвишеното. В заключение на своя теоретичен анализ те формулират, че „Паневритмията обогатява съвременната педагогическа теория и практика“.

Доц. Боянова (2008) обсъжда социално-педагогическите аспекти на учението на П. Дънов. Доц. Боянова обобщава относно паневритмията, че предвид глобалните тенденции за профилактична насоченост на медицината и осъзнатата необходимост за цялостно положително въздействие върху човека – на физическо, умствено и емоционално ниво, може да се твърди, че паневритмията е актуален и перспективен метод (Боянова, 2008).

В анализа си проф. Димитрова (2001) представя доказателства, че паневритмията развива комплексно и хармонично личността.

Червенкова (2002) анализира комплекса от паневритмични упражнения от гледна точка на кинезитерапията и прави извод, че той е приложим в широк възрастов диапазон при здрави лица и дори при лица с някои здравословни проблеми. Червенкова публикува обзор на научните изследвания относно въздействието на паневритмията (2007) и на изследванията за психичното ѝ въздействие (2009).

КОНСТАТИРАЩИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Констатиращи изследвания са правени само с възрастни лица.

Калев, Джеджев и Попов (2001) провеждат еднократно анкетно проучване (с отворени въпроси) на 35 лица след приключване на 4-месечен курс по паневритмия. Отчитат, че след 4-месечното обучение 85,7% от анкетираните посочват благоприятни психични промени; 14,3% отчитат соматични промени; 5,7% са без промени.

Желязкова-Койнова, Червенкова и Баконе (2002) провеждат анкетно проучване с отворени въпроси на доброволци (средна възраст 43,5 г.) и 93% от изследваните лица отчитат подобрение на физическото състояние и здравето, благодарение на паневритмията. Практикуващите докладват за подмладяващ ефект, увеличаване на жизнеността, намалена нужда от сън, подобрено дишане и стойка, намалено тегло. Някои изследвани лица наблюдават изключително големи позитивни промени в здравословното състояние. Всички изследвани лица отчитат подобрение на психичното си състояние като резултат от паневритмията. Изследваните докладват повишена честота и интензивност на позитивните емоции и настроения (радост, щастие, възвишеност, екстаз, оптимизъм, чувство за хармония, емоционална стабилност, лекота, ведрост, спокойствие). Същевременно намалява честотата и интензивността на негативни емоции и състояния като раздразнителност, гняв, тревожност, страх, нетърпеливост и др. Всички практикуващи наблюдават подобрение на своята работоспособност като следствие от паневритмията. Изследваните лица докладват за повишена концентрация и самодисциплина, по-висока стрес-толерантност, вдъхновение, творческо мислене, антиципация на събитията. 91% от изследваните отчитат подобрение на взаимоотношенията си със социалната общност, в която са непосредствено включени. 80% от изследваните лица докладват за благотворно влияние на паневритмията върху тяхното духовно израстване. Някои от изследваните лица посочват, че силното благотворно влияние върху тяхното състояние още на първото занимание е било най-същественият мотив да продължат заниманията си с паневритмия (Желязкова-Койнова, Червенкова, Баконе, 2002).

Л. Червенкова (2004) публикува резултати от анкетно проучване за психо-физическите промени, настъпващи при практикуване на паневритмия. Данните са на базата на 140 изследвани лица (на възраст 19 до 80 години, средна възраст 46,9 г.), практикували паневритмия средно 6,9г. Изследваните лица отчитат положителна промяна в множество показатели вследствие на своите занимания с паневритмия до момента на анкетирането. В групата на лицата, неотчели никаква промяна в посочените показатели, се включват и тези анкетирани, при които съответният показател е в добро или отлично състояние и не се нуждае от промяна. С изключение на две лица (1,4%), посочили съответно покачване на телесното тегло и влошени взаимоотношения с хора, не са посочени никакви негативни резултати, свързвани с практикуването на паневритмия. Посочени са следните положителни промени: подобряване на взаимоотношенията (при 83,6% от анкетираните), подобряване на концентрацията на вниманието (75%), подобрено самочувствие (75%), повече физическа енергия (75%), повече оптимизъм (73,6%), по-лека или плавна походка (71,4%), подобрение в характера на движенията (68,6%), подобрено телодържание (67,9%), подобрена издръжливост (65,7%), по-близки и полезни взаимоотношения с природата (65,7%), положителни промени в начина на живот (63,6 %), по-добър сън (42,8%), повече физическа сила (38,6%), облекчаване на налични заболявания (35%), регулиране на телесното тегло (21,1%), намаляване на усещането за болка (20%).

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Експериментални изследвания при възрастни

Анчев (2003) установява, че при възрастни обучението и практикуването на паневритмия развиват самооценката като „основен източник на осъзнато самовъзпитание при възрастните“.

Александрова и Вълчева (2003) докладват за приложение на паневритмията в терапията на болни от захарен диабет 2. тип. Изследваните лица са 10 жени, от които 7 са с диагноза диабет 2-ри тип и три жени са с повишен диабетен риск. Приложено е въздействие за 7-месечен период, през който са провеждани по две 45-минутни занимания седмично. Проследявани са: кръвна захар, артериално налягане, белтък в урината и телесно тегло. Резултатите показват, че изследваните са понесли добре всички натоварвания, без признаци на хипогликемия или други оплаквания. При 7 от 13-те изследвани лица се установява понижение на стойностите на кръвната глюкоза в сравнение със стойностите при започване на курса. Отчита се също известно нормализиране и стабилизиране на артериалното кръвно налягане след края на курса. При 2 от изследваните жени се регистрира известна редукция на наднорменото тегло. Отчетени са подобрения и от субективен характер като: подобряване на самочувствието, общо тонизиране и др. За съжаление този интересен експеримент не е добре илюстриран и публикуваните таблици с резултати са трудни за разчитане. Не е посочено дали по време на изследването е имало промени в диетата/пероралните медикаменти при изследваните лица.

Две изследвания на въздействието на паневритмията са направени чрез проследяване състоянието на биологично активни точки. Измерванията са направени по метода на Фол (подобрен от академик Сарчук) чрез двукратно измерване – преди и след 10 упражнения от паневритмията, преди и след занимание с паневритмия и преди и след едноседмичен период на ежедневно практикуване. И двата екипа, използвали този метод (Кайков и Янкова, 2003; Кайков, Маргаритов и Яцевич, 2003) отчитат положителна промяна в биопотенциалите на 20 симетрични точки при деца и възрастни и констатират повишаване и уравновесяване на жизнените сили в резултат на занимания с паневритмия.

Червенкова (2010б, 2011) установява подобрение на динамичните и статични равновесни способности в резултат на 5 – 6-месечно обучение в цялата паневритмия на възрастни лица.

Пандулчев (2011) установява, че началното обучение в първите 10 упражнения на паневритмията за 3 месеца (с не повече от 1 занимание седмично) не повлиява равновесните способности на обучавани студенти. Пандулчев смята, че паневритмичните упражнения имат потенциал да подобряват равновесието, но то не се е повлияло при неговото изследване поради краткия период на обучението, и то само в първите 10 упражнения, които, както сам отчита, съвсем не са от най-трениращите равновесието паневритмични упражнения. Ние също смятаме, че при млади здрави лица значимо подобрение в равновесието едва ли може да се очаква от обучение в едни от най-лесните равновесни упражнения на паневритмията.

До момента не са публикувани никакви убедителни експериментални данни за въздействието на обучението по паневритмия върху статично-силовата издръжливост при възрастни лица.

Червенкова (2010а) установява значимо подобрение в самочувствието, активността и настроението при възрастни лица след едно вечерно обучително занимание с паневритмия, в сравнение с изходното ниво преди заниманието. Червенкова и Желязкова-Койнова (2011) констатират повишение на стресоустойчивостта и на психичната съпротивляемост при възрастни, обучавани по паневритмия.

Четиригодишни научни изследвания на паневритмията в Национална Спортна Академия „Васил Левски“ показват, че начално 5-6 месечно обучение по паневритмия при възрастни е ефективно средство за подобряване на психофизическото състояние и качеството на живот на обучаваните. В резултат на тези изследвания (Червенкова, 2013) се установява, че началното обучение по паневритмия води до следните резултати:

  • намалява ситуативната и личностната тревожност,
  • намалява възприетият стрес,
  • намалява агресивността,
  • намалява депресивните симптоми;
  • увеличава значимо позитивните емоции,
  • увеличава щастието,
  • повишава общата самооценка, надеждата, оптимизма,
  • повишава устойчивостта на стрес,
  • повишава удовлетвореността от живота;
  • подобрява статичнатa равновесна устойчивост,
  • подобрява динамичното равновесие и общата подвижност;
  • подобрява силовата издръжливост на определени мускулни групи;
  • подобрява качеството на живота, дължащо се на здравето,
  • като намалява ролевите ограничения, причинени от физически и емоционални проблеми,
  • намалява усещането на телесна болка,
  • повишава емоционалното благополучие и виталността,
  • повишава общото здраве,
  • подобрява социалното функциониране и работоспособността.

Експериментални изследвания при деца

Публикуваните до момента резултати от експериментални изследвания с деца, обучавани по паневритмия, са направени за установяване резултатите от обучение, провеждано първоначално от „Сдружение Паневритмия“, а по-късно от неговия наследник фондация „Институт за изследване и прилагане на Паневритмията“, по програма „Здраве чрез движение сред природата“. Следва кратък преглед на научните изследвания на ефекта на обучение по паневритмия при деца в рамките на тази програма.

Михалкова и съавт. (2001) изследват психологическите промени при обучение по паневритмия. Изследвани са 169 лица, разпределени в контролна и експериментална група и в 3 възрастови подгрупи – начална и средна училищна възраст и възрастни. Въздействие: 6-месечно обучение по паневритмия (1-2 пъти седмично), като количеството преподаван материал е различно при различните възрастови групи (децата са обучавани за първа година). В началото и в края на периода на обучението са проведени изследвания с диференцирани комплекси от утвърдени психологически методики за различните възрасти. Резултатите показват подобни зависимости при лица от различни възрастови групи (изследвани по едни и същи показатели, но с различен инструментариум, съобразен с възрастовите особености). Според доц. Михалкова данните доказват убедително посоката, в която действа обучението по паневритмия. Установява се значима разлика при обучаваните деца в посока на: развиване свойствата на вниманието – устойчивост и превключване; развиване на обема на краткотрайната слухова памет; увеличаване на бързината за решаване на невербални интелектуални задачи – и при трите експериментални групи значимо намалява броят на пропуските при тестовете за изследване на невербалния интелект; съхраняване на активността и повишаване на психичната устойчивост. Михалкова обобщава, че очертаните тенденции при проведеното динамично психологическо изследване дори за един сравнително кратък период убедително доказват, че паневритмията е мощен метод за положителна психична промяна при лица от различни възрасти.

Кубратова (2003) извежда някои тенденции на промяна при началното обучение по паневритмия на деца. Изследваните лица са 82 деца (от 4 града) на възраст от 9 до 11 години. Методи на изследването: приложени са два вида проективни тестове: метод на недовършените изречения и рисувателен метод – „Дървото на Уилсън“, като изследваните деца са направили 328 тематични рисунки в продължение на обучението по паневритмия с продължителност от 1 до 3 години. След анализ на този материал, Кубратова констатира, че в хода на обучението се наблюдава групова сплотеност и чувство на принадлежност към училището и училищния живот, формиране на ценностна нагласа към природата и природосъобразния живот във всички възрастови групи, формиране на самоконтрол и самодисциплина в хода на обучението по паневритмия.

Малчев, Сакеларев и Димитрова (2003) проследяват въздействието на 6-месечно начално обучение по паневритмия на ученици от 1-ви клас на възраст 7-8 г. Кинезитерапевт е установил наличие на гръбначно изкривяване (предимно сколиоза I степен) или неправилно телодържание при част от обучаваните деца.. Отчетено е намаляване на градусите на гръбначното изкривяване от средно 8,86 градуса до средно 2, 57 градуса – т.е. разлика от средно 6,29 градуса в посока намаляване на кривината. Като се има предвид, че заниманията са били 2 пъти седмично по 45 минути и децата са изучавали само първите 10 упражнения на паневритмията, полученият резултат може да се обясни не само с влиянието на паневритмията, но и с ниската степен на гръбначните изкривявания, с целенасоченото изграждане по време на заниманията на двигателен навик за правилно телодържание и с включването и на други физически упражнения в програмата на обучение.

Бояджиева, Янкова и Яцевич (2007) в експериментално обучение на ученици от 1-6 клас по програмата ЗЧДСП на ИИПП регистрират с два теста за тревожност статистически значимо намаляване на тревожността в експерименталната група (при липса на промени в контролната група). Това е резултат, показателен за цялостното благотворно въздействие на изследваната програма ЗЧДСП, особено като се има предвид, че в експерименталната група по време на това изследване 70% от изследваните деца са били обучавани само на 1-10 упражнения, а останалите 30 % – на 11-28 упражнения от паневритмията.

Бояджиева, Янкова, Яцевич (2007) цитират данни от анкета на учители, които като външни лица са отразили своите наблюдения относно поведението на деца, обучавани по програмата ЗЧДСП на ИИПП. Учителите посочват намаляване на „физическата, словесната и инструменталната агресия“ при обучаваните деца. Проф. Матанова и Янкова (2007) въз основа на изследване със социометрична методика докладват, че в „групите по паневритмия (с деца от начална училищна възраст с едно занимание седмично) децата проявяват желание за „сътрудничество и дружелюбност“, за разлика от децата в контролната група.

Янкова (2012) изследва експериментално влиянието на модел за специализирана психофизическа подготовка на ученици от начална училищна възраст, върху децата, участвали от 1 до 3 години в нея. Представени са убедителни данни за намаляване натревожността и за нарастване на позитивирането, на мотивацията за учене, и за подобрени социални отношения при децата. По отношение на физическите качества, Янкова отчита подобряване на общата физическа подготовка, на двигателно-координационните способности и на чувството за ритъм на учениците, повишаване на издръжливостта и взривната сила на обучаваните деца.

Текстът е съкратена извадка от научна монография, посветена на паневритмията, която може да видите тук:

http://panevritmia.info/images/uploads/Panevritmia-zadrave-i-blagopoluchie-Chervenkova-2013.pdf

Автор: Доц. Л. Червенкова