Паневритмията и етерното тяло

Няколко думи за понятието етер. От древността е било известно, че има една много фина субстанция, която оживотворява всичко, което виждаме като материя. Нютон е говорил за нея, убеден в съществуването й. Менделеевата таблица, истинската, започва с този изначален елемент, наречен етер, който подлежи всички останали.

Етерът е това, което в източната традиция е равностойно на прана – жизнената сила. Физическото тяло на човека би било мъртва конструкция, ако не го оживотворяваше етерът. При умиране заедно с останалите, по-тънки тела, и етерното тяло се отделя от физическото. Така, че когато става въпрос за етерно или енергийно тяло, разбираме животът, който тече у нас.

Паневритмията е дадена от Учителя Беинса Дуно като духовна практика, е уникална в човешката история с това, че позволява на големи групи хора да работят върху етерното си тяло не само индивидуално, но и да изграждат етерно пространство, в което да навлизат Христовите енергии. Тя е един от начините за подготвяне на новото човечество да посрещне Второто идване на Христос. Знаем от Учителя и от други източници, че Христос ще се прояви в етерно тяло.

Духовната наука разграничава четири вида етер, всеки от които има определени функции. “Душата създава етерна обвивка на тялото”, казва Учителя (“Условия за разумния човек”). Етерното тяло на човека е пространството, в което “външния” и ”вътрешния” свят преминават един в друг и обменят енергия. То е ключът за преминаване на силите от висшите планове към физическото тяло и обратно. То е пространството, където действат силите на душата.Учителят го нарича” магнетичната дреха на любовта”. То е пряко свързано със Слънцето.

Силите на етерното тяло са в непрекъснато движение и при това движение те ритмично флуктуират, като образуват заоблени, дъгообразни, криви линии. Учителя многократно е описвал значението на магнетичните, заоблени течения за здравето на човека. Всеки орган е обвит от електромагнитно течение и когато то флуктуира нормално и ритмично, органът е здрав. Електричните течения са свързани с дейността на мозъка и централната нервна система, докато магнетичните – с дейността на вегетативната нервна система и нейния център – слънчевия възел.От беседите знаем, че между магнетичните и електричните течния в организма трябва да съществува баланс. Този баланс обаче много често се нарушава както от външни, така и от вътрешни фактори. Освен от замърсената външна среда, съвременното човечество страда от нарушените вътрешни условия у човека – засилената, трескава активност на ума (тази част от него, която духовната наука нарича нисш ум или нисш манас). Човешкото съзнание е потопено в атмосфера на насилие, в която избуяват отрицателните чувства като страх, гняв, омраза…”Под влияние на лошия живот” – казва Учителя – “ етерната обвивка се разкъсва или пропуква на места, което води до болести и неразположения.”

Влиянието на външните фактори върху етерното тяло се отъждествява с външните енергийни източници и четирите природни елемента. Един човек е толкова по-здрав, колкото е по-добра връзката му с природата и нейните етерни енергии. А крайният източник на енергия за всички нас е Слънцето с неговата животворна светлина и топлина. Цялата Паневритмия е създадена така, че да укрепи и засили връзката на човека със Слънцето. Тя се изпълнява винаги на открито, сред природата, при изгрев слънце, в месеците, когато слънчевите течения са най-силни и етерното тяло възприема най-жадно слънчевата енергия. (вж. “В царството на живата Природа”). Така етерното тяло на човека се поставя във връзка с целебните етерни сили на природата.

Играещите в кръга на Паневритмията и музикантите в средата му очертават символа на Слънцето – соларния кръг, който при втората и третата част на танца се превръща в пулсиращи радиални слънчеви лъчи.

Движенията на този танц са органични – Учителя казва, че са записани в природата и са взети от там . Използвайки терминологията на съвременната психоанализа, можем да кажем, че това са архетипни движения, които са познати на всяка човешка душа. Затова Паневритмията се възприема отведнъж и изцяло от хора от всички националности, възрасти и вероизповедания.

Друг важен фактор е музиката. Вибрациите на музиката сами по себе си могат да лекуват, като хармонизират вибрациите на тялото. Този ефект многократно нараства при съчетаването на музика и органично свързани с нея движения.

Ритмичните плавни движения позволяват на етерните енергии да протичат в тялото, следвайки естествения си ритъм. Етерното тяло се настройва към теченията, идващи от Слънцето, при което космичният ритъм прониква по-пълноценно нашите тела.

Етерното тяло е създадено от душата и се влияе от нейния вътрешен свят.

Още по-мощни, макар и невидими, са влиянията на Паневритмията точно върху вътрешния свят на човека, върху емоционалното (астралното) и умственото му тяло, и чрез тях, “отвътре” – върху етерното.

Правилното изпълнение на Паневритмията не се ограничава до физическите движения. За да я изпълнява истински, а не механично, човек трябва да я преживява, да съпреживява текста и вложените в него преклонение и любов към живата Природа. Радостта и възторга, които бликат от простичките стихове, ни правят съпричастни на заобикалящата ни красота, като отварят пред нас свят на хармония – светът, обитаван от по-еволюирали същества. Нещо повече- помагат ни да влезем в този свят, съществуващ паралелно с ежедневието ни. Текстът на песните изглежда елементарен за изкушените в поезията. Той обаче съдържа две неща, които го отличават от човешката поезия. Съставен е изцяло от архетипни образи, които отключват невидимите кътчета на човешката душа: капчиците роса, хвъркащите птички, бляскавите звезди-брилянти, чистата Луна и разбира се – Слънцето, което е най-често срещаният образ в текста на песните. Втората особеност на този текст – както веднъж забеляза един от най-дълбоко проникналите в глъбините на Паневритмията музиканти – е, че е напълно лишен от човешки страсти. Такъв е текстът, диктуван от Асинета на с. Олга Славчева.

Второ условие за истинско изпълнение на Паневритмия е тя да бъде практикувана като динамична медитация – човек да уталожи дейността на нисшия ум. Анализирането на детайлите, споровете, логическите разсъждения трябва да са останали назад и при започване на танца умът да е спокоен, съзерцаващ.Тогава се създават условия за едно важно събитие – възприемане чрез сърцето, отваряне на сърдечната чакра, известна като анахата чакра, или както го нарича Учителя – “духовното сърце“. Отварянето на този сетивен орган поставя човека във връзка с целия космос.

“Сърцето е пулсът на целия космос. Всяко биене на сърцето е космическо. Това показва, че сърцето е свързано с космичната енергия. При всяко биене на сърцето иде нова енергия, вследствие на което целият организъм се обновява Казано е в Писанието: “Ще напиша закона си в сърцето на човека”. Значи сам Бог е написал закона си в човешкото сърце. Който има светлина , той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората. И Моисей написа законите по същия начин. Оригиналът, който се намира в човешката глава и в човешкото сърце, философите наричат “акашови записи”. (“Възможности за щастие”, 144стр.)

Тогава човек има възможност да осъзнае единството на Живота.

И така, съчетанието на музика, поезия и естествени, ритмични движения въздейства на етерното (виталното) тяло на човека ,отваря го за контакт с живата Природа. А какво всъщност се крие зад понятието “жива Природа”? Това е Духовната йерархия от напреднали, завършили земната си еволюция същества.

“Духът Христов е изблик на Великата любов. Тя е любовта на ангелския свят, любовта на тия възвишени същества, които регулират живата природа.

На тия живи същества Бог е поверил разпореждането с живата природа.”(“Двата природни метода”).

Следователно онзи, който изпълнява Паневритмията като динамична медитация, се настройва за среща с духовните същества, и колкото по-вглъбено, с отворено сърце и душа изпълнява този танц, осъзнавайки и съпреживявайки идеите, вложени в него, толкова повече човек би могъл да се доближи до Духовната Йерархия и нейната глава – Христос.

Тогава у човека би се извършила трансформация, съответстваща на алхимичното превръщане на металите в злато.

Паневритмията е метод, даден именно за новото човечество. Какви са белезите за това?

Епохата на Водолея е наречена още епохата на груповата активност, на груповото усилие, при което индивидът трябва да постави достиженията си в служба на Цялото. За разлика от медитативните практики на миналото, извършвани в усамотение, Паневритмия не може да се играе от сам човек. Състоянието на вътрешна хармония и вглъбеност трябва да бъде достигнато и споделено от групи хора, достигащи понякога хиляди. Това има неимоверно силен ефект върху околното пространство.

Чрез етерното пространство човешкият индивид е свързан с енергиите на Земята и космоса. Когато етерното тяло е в нормалното си балансирано състояние, то е “лечителят” у човека. Всички лечебни техники и методи по един или друг начин се опитват да стимулират точно този “вътрешен лечител”. Колко мощно е целебното въздействие на груповата дейност, насочена към хармония и единение, което създава среда за енергиите на Любовта в етерното поле на Земята!

Когато става въпрос за вглъбяване на ума при изпълнение на Паневритмия и настройването му в медитативно състояние, това е нещо, коренно различно от екстатичните състояния, от загубата на контакт със заобикалящата среда. Напротив, тук всеки участник е концентриран както върху собствените си движения, така и върху тези на останалите. Той се стреми да бъде 100% в тялото си и във физическото пространство, при това е част от група, която образува сложни геометрични фигури, изпълнявани в движение. И всеки индивидуален изпълнител е отговорен за хармонията на танца. Това изисква едновременно състояние на концентрация и прецизна пространствена ориентация, съчетани с медитативна вглъбеност, способности за пребиваване едновременно и пълноценно във “външния “ и вътрешния” свят. Това означава синхронизирана дейност на дясното и лявото полукълбо. Изисква се също и външно синхронизиране, осъзнати действия в група. Качества, които ще бъдат присъщи за по-високо развитите индивиди на новото човечество.

Автор: Светла Балтова

Усилието да бъдем разумни

Размишления в кръга на паневритмията

Ние всички – хората – сме разумни същества. Независимо дали сме по-млади или по-зрели, дали сме от една или друга раса, етнос, държава, дали сме последователи на духовна, окултна, религиозна система или не. В какво се състои нашата разумност? Може би в способността ни да разбираме заобикалящия ни свят, да променяме действителността, да опознаваме себе си и околните, да сме съзнателни за собственото си поведение, във възможността да сме свободни, да правим избор и след това да поемаме отговорността. В същото време е достатъчно да погледнем през прозореца или да включим телевизора си, да чуем новините или да влезем в трамвая и тогава може би ще трябва да преосмислим мнението си. Ние всички – отново хората – замърсяваме природата ежеминутно, избиваме себеподобните си (физически и психически) и подминаваме, воюваме, лъжем и забравяме, използваме другите и нараняваме… Всичко това го правим все ние – Разумните Хора.

Какво общо има това с Паневритмията? Тук всички сме облечени в бели дрехи и сме (или се опитваме да бъдем) Разумни, Добри, Милосърдни, Любящи… Разумността е първият основен принцип, върху който е изградена Паневритмията („всичко в света е разумно“). Това изглежда просто и разбираемо за всеки, но…

Достатъчно ли е да бъдем в свещения кръг на Паневритмията, достатъчно ли е да знаем движенията, да свирим и пеем мелодиите, да помним заглавията, принципите? И да се надяваме, че Разумността, Любовта, Мъдростта ще ни споходят ей така, от само себе си. Или трябва да приложим някакво усилие. Усилието да имаме насочена мисъл във всяко едно движение и стъпка, усилието да наблюдаваме нашето тяло и движения, емоции и мисли, усилието да разпознаваме какви чувства преминават през нас и да ги преживяваме съзнателно. Усилието да усещаме партньора, целия кръг, природата. Усилието да бъдем в свещено единение със себе си, с всички участници, с цялата жива и разумна природа, с Бог. Усилие, за да използваме всички упражнения (всеки елемент) за съзнателна и постоянна работа, за да се трансформират определени наши (и не само наши) емоции и мисли, да се освобождаваме от страхове, болки и проблеми.

„При Паневритмията човек трябва да мисли, да чувства и да се движи едновременно!“ – непрекъснат и съзнателен процес, за който е необходимо усилие. Това усилие ще ни помогне да използваме Паневритмията като метод за самовъзпитание. Дали свирим, пеем, играем или стоим извън кръга, ние трябва да положим минималното усилие да сме будни и да помним – кои сме, къде сме, какво правим, в името на какво сме се събрали. Да положим минималното усилие да сме съзнателни, внимателни и възприемчиви, за да можем да минем отвъд физическия израз и да достигнем до (а защо не и да проявим) онази друга Велика Реалност.

Как да проявим тази Космическа Разумност? Можем и трябва да я проявим в мислите, чувствата, думите и делата си. И всяка от тези думи да бъде изпълнена с конкретно съдържание във всеки един момент от изпълнението на Паневритмията, така че ако Учителят дойде до нас и ни попита:

Какво вложихте при изпълнението на „Евера“?

Какви мисли излъчихте и какви идеи Ви споходиха при изпълнението на „Мисли“?

Какво Ви казаха клетките на Вашето тяло по време на „Красота“? или

Какви чувства имаше в първото, второто или трето движение на „Изгрява Слънцето“?

Каква промяна настъпи след изпълнението на „Квадрат“?

– да му отговорим ясно и конкретно. Да можем да му отговорим, че сме разбрали какво са ни „казали“ човекът до нас, поляната, планината, небето и Слънцето. Паневритмията е „стимулатор за извикване към живот на физическите и духовни сили на човека“, но от нас се иска работа. Защото ако не сме осъзнати за мислите, чувствата и движенията си и те не работят заедно, няма да можем да постигнем обновител- ната сила и въздействие, заложени в нея.

Това Божествено цвете – Паневритмия, толкова нежна, изглеждаща толкова семпла и достъпна, всъщност изисква огромно усилие на волята, концентрация и отдаване. И всичко това съчетано с радостта и вътрешната усмивка. Радостта, че ни има, че сме тук и сега на тази хубава планета Земя, че имаме невероятната възможност да сме част от цялото, да се учим, да се стремим да направим света (и себе си) малко по-хармоничен. И вътрешната усмивка, идваща от вярата, че това е добро и ще го бъде.

С дълбока благодарност към всички, които са част от Свещения кръг на Паневритмията.

Автор: Александър Стойчев

Паневритмията – синтез на идея, слово, музика и танц

„Законите на ПанеВритмията са написани В целия Всемир.

Паневритмията съществува В цялата природа.

Има една хармония и ритъм В цялото битие.Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани В едно цяло. Това именно е Паневритмията. При движението на небесните тела се осъществява тъй наречената Хармония на сферите – една музика, която изпълва цялото пространство.“

И така, Паневритмията, която ние познаваме като танц, е изображение, отражение в земни условия на космичните закони.

Знанието за вселената и законите на Битието е било разкривано от Учителите на човечеството от древността до днес и от най-дълбока древност това знание е било давано на човека чрез символи и образи. Човешките езици в най-малка степен са годни да изразят истинското знание. Учениците на окултните школи са били обучавани да разгадават символите и да общуват посредством тях.

В древните храмове се е търсил синтез между идея, слово, образ, жест, музика и това е било постигано в жреческите церемонии и танците на древните мистерии. Този синтез позволява да се изрази есенцията на един закон, на една идея. Този синтез намираме в свещения кръгов танц Паневритмия.

С течение на времето средствата за общуване се усложнявали и същевременно губели от своята дълбочина и изразителност. Човек загубвал говора на тялото, на песента, залагал все повече на думите;човешките езици загубвали силата, музикалността и дълбочината на древния език. Така достигаме до съвременния човек, който живее предимно в ума си и се опитва да изрази обърканите си мисли и реакции с непълноценни изречения. Естествените природни движения са рядкост. Цялата стойка на тялото, походката, гримасите, жестовете на хората отразяват един непълноценен живот.

Съвременният човек е едно разкъсано същество- разкъсано е Божественото триединство в него. Защото човек е създаден „по образ и подобие на Бога“ и отразява В себе си триединния Бог. Божественото триединство на Дух -Душа – тяло се проявява чрез единството на Ум – сърце – воля, изразяващи се посредством мисъл – чувства – движения или действия . Точно това обединение е нарушено понастоящем. Човек се е откъснал от своя първообраз на прекрасно, космично същество, свързано с Бога и природата в себе си.

Какво би станало, ако отново се съединят в едно Идея – чувство – движения? Магия. Това е достоянието на маговете, които владеят силите на природата, защото владеят силите в себе си.

И точно това – съчетанието на права мисъл с красива мелодия и хармонично естествено движение – това е Паневритмията, това е свързване, възобновяване на връзката между трите свята – светът на Духа, от където идва идеята, светът на Душата, който дава мелодията и образа, и светът на волята, проявена в материята чрез движение.

Паневритмията обединява тези три свята, което обуславя могъщото й въздействие върху всеки един от участниците, както и върху пространството наоколо, върху местността, където се изпълнява. Паневритмията има целебно въздействие върху областите и местата, където се завърта свещеният й кръг.

Дадена в началото на века, тази „наука за красивите и хармонични движения“, както я нарича Учителят Петър Дънов, се разкрива широко в света сега, когато човекът се готви да прекрачи в новото хилядолетие и заедно с това в нов етап на съзнание. Каква е връзката на Паневритмията със съзнанието на човека?

„Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност е движението. Разумността започва с движение. Всяко движение има смисъл само когато е в съгласие със законите на Природата, които представляват нейния език. Разумните движения представляват наука, към която хората някога ще се върнат. Когато движенията на хората се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения.

И тъй – мисълта се отразява върху движенията, а движенията – върху съзнанието.“

Този танц е създаден така, че да бъде универсален и всеки да намери в него това, което съответствува на нивото и нагласата му. Детето ще се научи на пластика и красиви движения, ще развива съзнанието си спокойно и хармонично; философът ще търси и намира окултните закони, обосноваващи движенията му, болният ще усеща как в него се влива нова сила и здраве.

Паневритмията влияе върху всички тела на човека.

Движенията на Паневритмията тренират физическото тяло и развиват волята, изграждат правилна стойка и навик за хармонични движения, те водят човека към така наречените „свещени движения“ :

„Някой път човек прави някакво движение, с което предизвиква благоговение у другите хора. Тези движения са особени и се случват много рядко. Затова аз ги наричам свещени движения у човека.

Някой път човек си помръдне само ръката. Но свещено движение е то. Грациозни движения има у човека. Те са най-хубавите, най-красивите неща, които оставят в нас дълбоки впечатления.“

Душата се отваря чрез красотата на музиката и поетичните образи на Паневритмията, които говорят с нейния език. Текстът на стиховете, точно съответствуващ на музикалната фраза, е на пръв поглед много прост и за изкушените в словото изглежда детински, но той пресъздава архетипни образи и символи, отпечатани дълбоко в света на душата. Използвани са „силните“ думи в българския език, тоест тези, чиито вибрации съответствуват на същността на думата, това са коренните думи на всеки език. Техните вибрации съвсем точно съответствуват на музикалния израз и изпълняваното движение, и така сътворяват магията на триединството.

Умственото тяло на изпълняващия Паневритмия се развива посредством самия процес на проникване на мисълта през словото и символа към идеите и законите, заложени в тях.

Енергийното тяло се привежда В състояние на хармония и баланс, тъй като от една страна по време на танца се създават условия слънчевата енергия свободно да прониква етерното тяло и земната енергия да се провежда правилно, от друга страна хармонизирането на ума и емоциите също балансира енергиите в неговото електромагнитно поле.

физическото тяло на човека е създадено да бъде инструмент за проява и работа на Аза в тази триизмерна реалност. Тялото на изпълняващия паневритмични упражнения става съвършен инструмент, чрез който човек изразява, описва, обрисува, „изговаря“ символи, геометрични фигури, чертаещи законите на Всемира. Така дори без да е запознат с тези закони, човек се хармонизира с тях по време на танца. И извършвайки неговите движения, човек работи за своята лична еволюция, за развитието на своя творчески потенциал. Регулярният досег със законите на хармонията и красотата при непредубеденото и отворено практикуване на Паневритмия води до неизбежното им проявление в живота на практикуващия този танц рано или късно. Това е магията на Паневритмията.

Да видим как е построена Паневритмията като танц.

Тя се танцува в кръг – символ на завършеност на процесите, на Божествения свят на съвършенство. В първата част участниците се движат в периферията на кръга в посока, обратна на часовниковата стрелка – това е посоката, по която планетите се движат около Слънцето. Във втората част – „Слънчеви лъчи“ – участниците се движат навътре към центъра на кръга и после навън, изобразявайки „Божественото дихание“ – приемането на животворна енергия от Бога и прилагането, проявлението на тази енергия В живота. В третата част – „Пентаграм“ – участниците са Вече част от самия кръг, негови движещи се радиуси. Това е стадият В индивидуалната еволюция, при който човекът слива своята воля с Божията Воля и става съработник на Бога.

Особено Внимание заслужават първите десет упражнения, обединени В цикъла „Първият ден на Пролетта“. В него са представени като че семената, зародишите на Всички паневритмични упражнения, които се разгръщат по-нататък. Десетте упражнения бележат стъпките В пътя на човешката душа до нейната пълна реализация, от момента на пробуждането до радииращото, излъчващо светлина присъствие на душата в нашия живот, показано от 10-то упражнение – „Летене“.

Заедно с останалите 18 упражнения те образуват първия дял на Паневритмията, състоящ се от 28 упражнения. За тези, които се занима Ват с нумерология ще бъде интересно да проследят поредния номер на Всяко упражнение 6ъВ Връзка с естеството му, а сега само ще отбележим, че 2+8 прави числото 10, за което Учителят казва че „е най-хубавото космическо число, то носи ред и порядък“.

От упражнението „Запознаване“ нататък двойките играят с хванати ръце, осъществявайки физически контакт. Налице е последователно установяване първо на вътрешната връзка с Бога и едва тогава създаване на правилни Външни Връзки. Душата, която е пробудена, свързана с Бога, само тя намира съответната на нея душа, с която започва да работи.

Във Втори дял на Паневритмията – „Слънчеви лъчи“, този процес – съединението, съчетаването на двата принципа – мъж – жена, ум – сърце се развива по-нататък. В „Слънчеви лъчи“ двойките се движат навън и навътре по радиусите на кръга като едно цяло. Умът и сърцето Взаимно са балансирали своите енергии 6 едно хармонично цяло. Всеки от дванадесетте лъча се състои от 12 души – шест двойки, което прави общ брой на участниците 144 човека. В седма глава на Йоан се казва:,, И чух броя на отбелязаните с печат 144 000 от Всички колена на синовете израилеви.“ Дванадесетте лъча са дванадесетте колена.

Или това са новородените, преминалите през стъпката „новораждане“, които са постигнали съвършенство и работят като дванадесет групи Всеки в своята сфера на Битието.

В третата част на Паневритмията -„Пентаграм“ участниците са движещи се радиуси на кръга. Те са съработници на Бога, те са носители на космическото съзнание,развили са В себе си петте основни добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това са учениците, които са интегрирали личността си В служенето на Цялото, които работят за идването на Божието Царство на Земята.

„Движенията на Паневритмията са извлечени из самата Природа. И само тези движения са мощни, силни, обновителни, които са извлечени от нея. Законите на паневритмичните движения са написани в целия всемир. Тези движения са основани на дълбокото познаване на силите,действащи в човешкия организъм и цялото битие.“

Паневритмията е израз на законите на красотата и хармонията, които движат Битието. Защото във всемира царува точността. Планетите и слънцата танцуват своята Паневритмия – движат се в общия космичен ритъм, който е обусловен от една велика, подлежаща го разумност.

Кеплер е говорил за музиката на сферите. Нютон е бил не само Велик астроном,но и астролог, което се премълчава в съвременните учебници. Айнщайн е бил дълбоко Вярващ и на него принадлежи израза: „Господ не хвърля зарове“ т.е. няма случайности .

Великите умове, които движат науката напред, всички до един споделят убеждението, че зад физичните закони на проявената вселена има друг закон, че законите,които движат планетите, са частен случай от други – законите на духа. Тези именно закони са заложени в Паневритмията.

„ПАНЕВРИТМИЯТА – ТОВА Е ВЕЛИКАТА ВСЕМИРНА ХАРМОНИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО.“

/Цитатите В текста са на Учителя Петър Дънов/

Педагогически поглед към Паневритмията

В книжовното наследство на Петър Дънов, педагогическо по характер, синкретично като езотерично познание, най-актуално практическо значение за съвременната наука и за образованието има проучването на паневритмията. Тъй като тя представлява единствения завършен, цялостен творчески метод, изработен от автора, израз на цялостната му глобална философска система и напълно приложен и ефективен.

Традиционно паневритмията бива представяна като синтез от няколко компонента: движения, музика,слово, природна среда, индивидуално и колективно изпълнение. В своето единство те имат мощно целенасочено въздействие.

Методите за връзка с природата са част от новите методи, които според автора педагогиката трябва да търси и внедри в практиката си, за да бъдат нейните въздействия и ефективност с висока хуманна стойност. Самата паневритмия е своеобразен синтез на подобни методи.

„Често мисля върху сегашното възпитание. То няма определен метод. Аз се чудя как ще се възпитават децата. В сегашната система има известни научни стойности, но възпитателни стойности няма, защото няма морал, който може да се приложи в училищата.“ (Учителя) Тези думи звучат още по-убедително по отношение на днешната възпитателна криза и в обществото, и в образованието. Още повече, че са изказани за време, когато несравнимо по-леко е стоял този проблем в условията на едно по-патриархално и религиозно общество, каквото е било българското от края на XIX до средата на ХХ век.

Само за методи ли обаче става въпрос? Какво представлява паневритмията от гледна точка на научното мислене? Метод, комплекс от методи или система е тя? Ако вземем който и да е справочник по методите, дадени в беседите (примерно томовете на Влад Пашов „Имам дом неръкотворен“, 1 и 2 том, или сборника „Окултни упражнения“), ще видим, че почти всяко второ упражнение има пряка връзка или приложение в паневритмията.

Съвременните научни (и за съжаление по- скоро ентусиазирани, но псевдонаучни изледвания на паневритмията) я наричат с много имена. Според понятията, утвърдени в различните дисциплинарни области, тя се оказва и танц, и оздравителна гимнастика, и рехабилитационни упражнения, и медитация, и психо-социален тренинг, но колкото и да са много и не неверни тези диференцирани гледни точки на човешкото познание, тя си остава като цяло нещо повече, защото е единно работещ комплекс от холограмно пректирани и свързани, а не от отделни, самостойни в цялото части. Тогава, как да я определим?

Паневритмията е представителен образец и обобщение на всички методи по Учителя. Защо? Ако вземем която и да е беседа, макар и да не се говори в нея пряко за паневритмия, ще намерим обяснителни указания за правилното изпълнение на упражненията, за вътрешния им смисъл и др. подобни съответствия. Може да се каже и обратното, че паневритмията е двигателен конспект на преживяване на Словото.

Паневритмията е цялостен израз на всички основни идеи в Словото, носител на собствена философия и идейност, нравственост и ценности, добродетели и художестве- ност, религиозност и познание.

Тя дава един нов модел на света – паневритмичния. Всяко упражнение представлява комплекс от множество методи, които действат едновременно, взаимно стимулиращо и обхващат цялостния външен двигателен израз и вътрешното преживяване на изпълнението. Всяко упражнение е не просто сбор, а еднопосочно насочен, хармоничен комплекс от методи. Те имат всестранен характер и въздействие: психични, физически, психосоматични, художествени, социални, екологични, религиозни, философски и т.н.

Паневритмичното упражнение представлява техника за постигане на динамичен стереотип в овладяването на всестранни методи за оздравяване и за хармониране развитието на човека. Упражненията са подредени така, че да задействат скрити еволюционни механизми – едновременно външни (в тялото) и вътрешни (в душата) на всеки от участниците. По този начин те балансират не само моментното му състояние, но оказват природосъобразно разумно въздействие върху цялостния му живот – външен и вътрешен, върху задачите, програмата и смисъла на живота му. Затова може да се каже, че тя има психосоматичен характер и ефект върху човека.

Освен това последователността на упражненията в паневритмията е такава, че има всестранно тониращ, развиващ и позитивен ефект върху външния, социален и вътрешния, индивидуален сегашен живот на човека. По време на едно изпълнение у играещия се задействат и преживяват механизмите на едни от тези методи, а при друго – на други. Няма две еднакво изиграни паневритмии и ефектът от тях за всекиго е всеки път различен. Такива широки и всестранни възможности са вложени в нея.

Паневритмията представлява индивидуално дозиран във всеки момент комплекс от методи, които саморегулиращо и самовъзпитателно дават висока ефективност върху индивидуално желани потребности за себеизява и самоактуализация. Паневритмичният ефект е също индивидуален във всеки момент.

Целият този сбор или комплекс от методи не е произволен и безсмислен. Той е от типа на най-здравите и устойчиви организации в природната разумност. Той представлява система. При това система от типа слънце. Тоест система с център. Паневритмията представлява система от последователно, усилващо подобряващи здравето и оптимизиращи духовното равновесие и развитие на личността комплекси от методи с определени смислови цели и задачи. Всички заедно са подчинени на единна цел – център. Тя е връзка, единение на човека с Бога и връщане на човека към Бога.

Ето защо, да се поставя въпроса дали да се говори или не за Бог на онези, които тепърва ще изучават паневритмия, би било глупаво. Ако нещо се върши безсъзнателно, то не може да има самовъзпитателен характер. Ако се крие целта на паневритмията, тя се обезмисля. Паневритмията е точно това, което ни е завещал Учителя. Можем да я употребим. Можем да злоупотребим. Но не можем да я преиначим. Защото тя си има механизми. Те се задействат посредством един цялостен комплекс методи, организирани в система. Ако едно нещо липсва, няма паневритмия. Ако ние не казваме истината за нея, премълчаваме, на кого ще помогнем? В този смисъл паневримита е едно себепознание, което има характера на самоопределение на страната на доброто, светлото и любовта, на възвишеното, на добродетелите, на нравствеността. Няма смисъл да се афишира, нито да се прикрива религиозната й идейност словесно, тя е достатъчно ясна на всеки, който интелигентно борави с идеите на Учителя.

Вариациите на изпълнението или преподаването на паневритмията имат строги рамки, които могат да бъдат спазени само чрез познаването на Учението. Тези рамки означават определени принципи, закони, правила, извън които няма Учение, няма паневритмия.

Едновременното съгласуване на личното изпълнение с това на останалите участници в кръга показва, че това е една идеална, хармонична и стабилна система за социален обмен. Социалното и индивидуалното са балансирани в паневритмията чрез холограмния принцип, принципите на съответствието и трептенията и върху Божествените принципи. Има един уникален момент в паневритмията: ако една двойка сбърка дистанциите, целият кръг я поправя, тя не може да оправи грешката си сама. Който и да сбърка, другите плащат. Това е висш социален еталон за обхода.

Всеки участник в паневритмията е социално приет, признат и зависим в обмена си с другите, както и удовлетворен от собствената си по-добра себеизява. Не всяко движение, което извършваме в живота си, е правилно и паневритмично, а можем да се научим как се прави то, какво представлява и как се постига паневритмична ефективност. Връзката с космоса, всемира, разумната природа, светлите същества чрез паневритмията, е интимно и реално тайнство за всеки съзнателен участник. Ето защо изучаването и практикуването на паневритмията е усвояване на нов начин на мислене и живот, насочен към правилен преход в еволюцията и Новата Епоха за всеки.

Паневритмичното движение е съзнателно, пластично, хармонично, точно и разумно. То ни привежда в контакт с невидимия свят, на което се дължи паневритмичния му ефект. То изисква единство на мисълта, чувството и движението у човека или влагане на хармонично единство от мисъл и чувство в двигателния акт.

Свободата е следствие на нещо точно определено и спазено, а извън това нещата са хаос и произвол. Паневритмията представлява един модел, взет от природната хармония. Тя е един модел на микро и на макро вселената. Пригоден е за съвременното развитие на хората. Просто трябва да го следваме, ако искаме да получаваме позитивните му ефекти. В днешното време, в което ценностите, фактите, изводите, вярванията, икономиката, навиците, бита, всичко се променя и колебае, паневритмията и Учението са стабилното, за което можем да се хванем и задържим. Те СА ЕДНА ДУХОВНА СИГУРНОСТ И ГАРАНЦИЯ ЗА ДУШИТЕ. Ето защо изучаването, преподаването и практикуването на паневритмията се явяват нищо друго, освен това, което вече знаем: „следване методите на природата.“ А те могат да бъдат следвани чрез спазване, не чрез промени и интерпретации.

Казва се, че паневритмията обработва кармата и заработва дихармата на съвременния човек. Следователно всеки човек днес има хуманното духовно право да я познава, да я изпълнява и да е информиран за ползите от нея – независимо дали е добър или лош, дали е духовен или материалист и т.н. Учението е обединяващо различията, интегриращо противоречията, синкретично и холограмно. Паневритмията като негов динамичен образ и израз има подобен характер и ефекти. Всеки човек има право на паневритмия! Която да даде позитивно направление на проявите и развитието на съзнанието му.

От опита, който имам с преподаване на паневритмия и най-вече от работата ми с преподаватели по паневритмия, смятам за неизлишно да посоча – по пътя на изключване на погрешните подходи – някои правила, които нямаше да са нужни, ако практиката не бе ми ги изявила като важни. Също поради липсата на писмена или уеднаквена методика и оттам – поради липсата на обобщени колективни опитности в процеса на многобройните, но ос таващи предимно индивидуално осмислени приложения, мога да кажа, че има смисъл да бъдат посочени тези методични рамки като задължителни, с които да се съобразява всеки преподавател:

1. Паневритмията се преподава и разучава в кръг;

2. Играе се и се разучава по двойки;

3. Учи се и се изпълнява с отбелязан мисловен или музикален център;

4. Дори да се разучава в затворени помещения с огледала, практиката навън сред природата е незаменима за създаването на нагласа и стремеж у играещия към активен обмен с природните фактори и природната разумност. Търсят се духовните ефекти на паневритмията с индивидуална значимост.

В рамките на кръга, на двойката, спрямо центъра и сред природата участниците се учат да вършат, учат, преживяват всичко. Себепреживяването в кръг, в двойка и спрямо център е новото светоусещане, което те усвояват. То трябва да е първото им впечатление, да свикнат и да го осъзнаят, докато се научат да го спазват и разбират в рамките на паневритмията и дори извън нея. Защото ние учим хората не само на паневритмия, а на нещо ново, на цялото Учение и на Новата Епоха, и това не е претенциозно твърдение, а въпрос на будност и духовна отговорност.

5. Добродетелите, като скрити в паневритмията механизми на проява на една нова нравственост и ценности с духовна ориентация, се реализират у всеки, само когато всеки лично се потруди за това. Те зависят от личния избор и са лични постижения. Социумът в паневритмичния кръг може да ги стимулира и мотивира, но личността е, която ги извиква в себе си и ги превръща в достижение на характера си. Те се самовъзпитават по свобода. Чрез индивидуално заинтригуване от идейните основи на паневритмията – Учението. И чрез промяната в начина на мислене, общуване и начина на живот. Те не са нещо, за което да се говори на обучаемите, което да се проповядва, но те са резултат на паневритмичния ефект, който у всеки участник отключва различни ключове в процеса на актуалното му, индивидуално възходящо развитие.

Изобщо, грижите ни следва да бъдат как да запазим паневритмията такава, каквато е, как да я разбираме по-точно, как да я играем повече и по-съвършено за себе си, какво лично можем да направим, за да знаят за нея все повече хора около нас. Тя не може да бъде наложена отгоре в обществото, защото това е обратното на „от горе“ и „по дух.“

Неуспехите в преподаването и разпространението на паневритмията досега ни дават много педагогически уроци. Има смисъл да се мисли колективно по посока на идеята един ден Паневритмията да бъде доказана като самостоятелна наука. Съвременните диференцирани научни направления поотделно още нямат инструментариум за това, как да я изучават по друг начин, освен „на части“, но по този начин тя трудно може да бъде опозната напълно, а и по силите на никого не е да ги обобщи спрямо самата паневритмия като едно твърде синкретично и интегрално явление. Следователно това е въпрос на бъдещото развитие на науката. Как може да се избегне това ограничение и все пак да направим онова, което можем и зависи още сега от нашето поколение?

Постижимо за сегашното научно мислене е разработването на собствена методика на изследването на паневритмията от колектив специалисти по методики на множество научни направления. За да се повиши ефективността и научността на тези масови и героични иначе експерименти, провеждани през последните 20 години. Собствени методи, които изследват само паневритмията и нищо друго. Изследват я едновременно в множество нейни паневритмични ефекти, взаимосвързани помежду си, макар от различен физически, психически и социален характер. Иначе опитите да я изследват учени, които не я познават добре или познаващи я добре, но без научна подготовка, знаем, са неоправдано псевдонаучно лутане.

Паневритмията като обект на изследване заслужава усилията на научните кръгове в България и по целия свят, но кой да мотивира проучването на това недостатъчно популярно и затворено социално явление? Колкото и полезно да е едно нещо, то следва да се приложи и подложи на опит. Учителя също е променял елементите в упражненията в резултат на прилагане на първоначалния им замисъл, когато не го е удовлетворявал резултатът. Това следва да ни научи на нещо важно: той е експериментирал Божествения замисъл чрез директното социално прилагане. И ние следва да го правим. Изучавайки паневритмията, да се учим от нея как да я преподаваме.

Автор: Снежана Димитрова

Паневритмията в Австралия

Родена е и живее в Австралия. В последните 10 години създава учебен център, където води курсове по астрология и холистично лечение. Публикува много статии в австралийски езоте-рични списания, а от 1997 година до сега е издала четири книги, които се радват на добър прием и са и донесли известност в родината й: „Тара – пратеник на светлината“, „Гея – нашата скъпоценна планета. Една галактична перспектива за еволюцията на човечеството“, „Пролука през кос-мичния прозорец“ и „Голямата космическа шега“, откъс от която публикуваме в настоящия брой. След пребиваването си в България през лятото на 1996 година, когато изучава Паневритмия, Барбара започва да преподава курсове по Паневритмия в Австралия. Пътят й към Паневритмията за нея преминава през една интересна опитност, за която тя разказа при идването си: Когато се подготвяла за пътуването си в България, Барбара получила силни болки в колената, сковаващи движенията й. Тъй като е убедена, че всеки симптом е отражение на процеси, идващи от душата, Барбара се обърнала за помощ към абориген- лечител, на когото имала доверие. Той и помогнал с регресия / връщане на съзнанието в минали прераждания, използвано често в западните страни като лечебна техника и при физически заболявания/. По време на регресията Барбара видяла себе си облечена в дълга дреха бяла, участву-ваща в свещените танци на богомилите, и се разпознала като учителка – преподавала танц, който тя оприличава на днешната Паневритмия. При гоненията срещу богомилите тя била заловена и краката й били премазани, за да не може да танцува.

След тази регресия, болките в колената напълно изчезнали и Барбара разбрала, че съдбата и е свързана с България и Паневритмията. Своята дейност сега тя описва в кратката статия, която публикуваме.

Омъжена, щастлива майка на двама сина и дъщеря и баба на трима внуци, Барбара Макдъгал живее в Куинсленд, където продължава да води курсове по езотерична Астрология и Паневритмия.

След моето посещение на Рила през Август 1996г., свещеният танц Паневритмия се разпространи в много центрове на Австралия и продължава да набира скорост. Австралия е обширна страна, разстоянията са огромни – примерно за да отидеш до столицата на Виктория, ако живееш близо до столицата на Куинсленд / съседния щат / ще са необходими три дни непрекъснато шофиране. За предпочитане е самолетния транспорт, но той, разбира се, е скъп.

Паневритмия се танцува сега в няколко центъра на южна Австралия и Куинсленд. Аз живея в една местност, наречена „Златният бряг“, на един час път с кола от столицата на Куинсленд Брисбеин. Преподавам в моя регион, но имах и клас в Брисбеин и тази група продължава периодично да се събира да танцува. В края на август / 1999г -б. ред./ ще започна нов курс в един град на три часа път от дома ми – Товомба. Вече има стотици хора из цяла Австралия, които изучават този танц на любовта. Аз винаги предлагам услугите си доброволно и безплатно, независимо, че се налага да пътувам и в други краища.

Духът ми посочи, че на 11 Август 1999г. при изгрев слънце трябва да танцувам Паневритмия, защото това е ден с много голямо значение за настройването на планетата в съзвучие с небесата и е важно танцът да се играе в този момент. Като астролог аз вярвам, че конфигурацията, която се образува на небето в този ден, е голяма възможност за хората да станат по-осъзнати и будни за това, че в живота ни има нещо повече от материалния, физическия свят. Това е една възможност да се отворим за разбирането, че ние сме в действителност духовни същества, живеещи във физическо тяло.

На тази дата ще бъде широко отворен прозорецът за космическа одухотворяваща енергия, през който духовните Учители ще изливат любовта и светлината си върху човеците на Земята. Може да се образува огромна вълна на пробуждане, стига само хората да осъзнаят потенциала си. Ако медитираме при изгрев слънце този ден и призовем духовните Учители да подпомогнат нашето лично излекуване и да ни ръководят, ние ще повишим своето вибрационно равнище. Ще бъде посята нова духовна енергия, така че ако ние по това време формулираме своето любящо намерение да служим за доброто на Цялото, ако предоставим своето съгласие, уникалните си ресурси да бъдат използвани за доброто на Цялото, това ще бъде едновременно благо за душите ни и принос за нашата планета.

Аз се чувствувам благословена да бъда инструмент, чрез който духовните Учители могат да донасят послания, които се предават на другите. Моите книги и статии са един начин да правя това. Паневритмията е друг начин. Все повече хора вече усещат и изживяват трансформиращата енергия на светлината и любовта, която се излъчва, когато този танц се изпълнява медитативно, в релаксирано и отворено състояние. Тези, които са чувствителни за енергиите, могат да усетят как техните енергийни центрове или чак-ри се отварят и се лекуват от функционални нарушения. Те могат да усетят навлизането на нова жизнена енергия – любяща и хармонизираща. Не само индивидите, танцуващи в групата, но и самата група като цяло също чувствува тази енергия и разбира се, тази любяща енергия се поглъща и от Майката Земя. Аз моля моите групи да изпращат тази енергия на любов съзнателно към Гея – съзнанието на Майката Земя, защото знам ,че така се създават енергийни центрове от любящи вибрации, които подпомагат цялостната вибрация на планетата. Това е един начин ние, човеците да предотвратим някои бъдещи катаклизми. Енергията привлича подобна на себе си енергия – така светлината и енергията на любовта ще привлекат светлина и любов. Изпълняването на Панвритмия с леко, широко и любящо сърце повишава светлинната вибрация на Земята. Аз усещам наистина като благословение това, че съм един инструмент за промяна на тази прелестна планета и че имах прекрасното изживяване да пребивавам в България и да науча този особен свещен танц, който стопля сърцето ми и храни душата ми. Бих насърчила всички, които четат тази статия, също да изпитат радостта от свещения кръгов танц на Любовта. Благодаря ви, мои приятели от България, за вашето гостоприемство, учение, топлина и любов!

Автор: Барбара Макдъгал